Постинг
18.11.2018 20:43 -
Мисля че времето ми дойде - петата ми такава поема днес
Автор: eyevak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 882 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2018 20:47
Прочетен: 882 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 18.11.2018 20:47
Някога гледал ли си острието на ножа
Мислейки "Може ли той да пробие толкоз дълбоко под моята кожа?
Че да убие даже душевната болка "
Натискай , натискай към сърцето си ножа пък колкото толкоз
Поживя и опита да бъдеш нормален
Но края все пак ще ти бъде фатален
Вече не можеш да изпиташ утеха
държиш се за сламки , но бавно изплъзват се няма подкрепа
Пътя освен че е труден е само надолу
Животът е вече назаем от тук нататък си соло
Идеята фикс ти е да застанеш на покрива на високата сграда
Защото си вече достатъчно страдал
Тогава замисляш се какво ще се случи със твоите близки
Виждаш майка си счупена , а баща си удавен във уиски
И само защото ти си решил че края ще сложиш
Душевното здраве на твоите хора си готов да заложиш
Щом метала опре до сърцето
Личи си приятелю че е решение взето
Звънят ти приятели , братя сестри , но да ва заето
Минава на лента живота един последн дъх и една последна усмивка озаряват лицето...
Мислейки "Може ли той да пробие толкоз дълбоко под моята кожа?
Че да убие даже душевната болка "
Натискай , натискай към сърцето си ножа пък колкото толкоз
Поживя и опита да бъдеш нормален
Но края все пак ще ти бъде фатален
Вече не можеш да изпиташ утеха
държиш се за сламки , но бавно изплъзват се няма подкрепа
Пътя освен че е труден е само надолу
Животът е вече назаем от тук нататък си соло
Идеята фикс ти е да застанеш на покрива на високата сграда
Защото си вече достатъчно страдал
Тогава замисляш се какво ще се случи със твоите близки
Виждаш майка си счупена , а баща си удавен във уиски
И само защото ти си решил че края ще сложиш
Душевното здраве на твоите хора си готов да заложиш
Щом метала опре до сърцето
Личи си приятелю че е решение взето
Звънят ти приятели , братя сестри , но да ва заето
Минава на лента живота един последн дъх и една последна усмивка озаряват лицето...
Винаги можеш да го направиш, но не си струва. Този ти живот тук и сега е единствен и няма да се повтори. Заинати се, хвани се за косата си и сам се измъкни от тресавището на подобни мисли. Здрав и силен си, а това са ценности, за които ония, които ги нямат мечтаят, животът ти е пред тебе, ще имаш радости, ще имаш щастливи мигове. Преживяла съм го, искала съм го като тебе в търсене на смисъла. Да, майка ти ще се счупи. И това съм преживяла. От болка, от безпомощност... И това премина. Донякъде. Сега се радвам на внуци. Пропадане и въздигане. Надолу и нагоре. Това е животът. Живели са го милиарди хора. Малцина са се отказали от него доброволно. Живей го. Чети, пиши ако можеш, стани добър човек, добър професионалист и помагай на други хора. На близки, познати и непознати. Ако го постигнеш, ще получиш удовлетворение.
Дали ще ме чуеш и разбереш не знам, но ме извини, моля, ако съм била многословна.
цитирайДали ще ме чуеш и разбереш не знам, но ме извини, моля, ако съм била многословна.
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив